Томина Неделя, първа след Пасха/Thomas Sunday /the Sunday after Easter | Съобщения |

Уверението на св.ап. Тома

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").
Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).
- Тома – казал му Спасителят, – ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

За колебанията във вярата

"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24).

Св. Никодим Светогорец
Не влизай в спор с дявола, а си спомни вярата в това, което той напада, и му кажи със свято негодувание: "Махни се от очите ми, сатана, баща на лъжата! Не искам да те слушам! Всякога съм вярвал и вярвам от цялата си душа във всичко онова, в което вярва и моята майка – Св. Църква.

Свв. Отци от опит и наблюдения познават тези нагли пристъпи на злите духове, навяващи съмнения във вярата, или даже направо неверие и изтъкващи в ума разни "съображения" против вярата. Разбира се, тия "съображения" са несъстоятелни, иначе никой здравомислещ човек не би вярвал в Бога и в безсмъртието на своята душа. … Тия "съображения" могат изведнъж под дяволско въздействие силно да разтревожат човека.

Простотата, с която се вярва не поради някакви научни съображения, а защото Бог, Нелъжовният, ни заповядва да вярваме тъй, а не иначе, е в случая най-силното оръжие против бесовете. Те всяват маловерие, а ти им противопостави пълнотата на Евангелската и Апостолската вяра. Те искат да добият власт над душата ти, като те подхлъзнат към неверие. Ти пък се изскубни от ръцете им, като викнеш към своя Бог и Създател: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24). Помисли си колко горчиви са плодовете на неверието през време на живота и колко много грешници навеки са погинали поради него! В тоя решаващ час се хвани за вярата като за спасителна котва! Загубвайки временния си живот по силата на общия природен закон, внимавай да не загубиш и вечния живот вече поради твоя вина! Невярващият – помни! – непременно загива! За да предизвика тъкмо това, дяволът всява неверие. Към неверието той прибавя и малодушие, и нетърпение, и ропот. От всичко това трябва да се пазим, за да се спасим.

Казвайте си често думите на Св. Йоан Златоуст: "Слава Богу за всичко!" Благославяйте Бога и за радостите, и за скърбите – за радостите, че Ви възвисяват към Бога, а за скърбите, че чрез тях растете в духовния живот. Тогава ще бъдете с Ангелите! Те славословят Бога непрестанно и са винаги около Него. И Вие ще се наредите при тях, ако заедно с тях славите Бога за всичко, даже и за болките… Демоните, тия тъмни духове на злобата и на бунта, ни внушават неверие към Бога и непокорност на Неговата блага воля. Те ни подучват и да роптаем. Но Вие за всичко прославяйте Бога и ще бъдете Ангел.

Обичайте се, прощавайте си, вярвайте в Бога, молете Му се и Той да бъде винаги посред вас!

Помнене на Бога

Господ е във Вас и е близко и гледа към Вас и във Вас също така зорко, както ако някой Ви гледа в очите. Каквото и да правите, помнете, че Господ е близо и вижда. Започнете да се трудите да навиквате на това и ще привикнете, а щом привикнете или щом започнете да привиквате, ще видите какво спасително дело произлиза от това за душата. Само не забравяйте, че трябва да имате памет за Бога не като за всяка друга вещ, а да я съединявате със страх Божи и благоговение. Само от това хората стават благоговейни. За да навикнат по-лесно към паметта за Бога, у ревностните християни има особен начин, а именно непрестанно да повтарят кратичка, от две-три думи молитва. В повечето случаи това е: Господи, помилуй! Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния!

ЗА ГЛАВНОТО В ЖИВОТА (различни мисли)

Главното е съзиждането в сърцето на Царство Божие. Който не съзижда в сърцето си Царство Божие, той не ще види и мрежите на дявола.

Закон на подвига е постепенността. Той е начертан в природата – книгата Божия, която ни е дадена за ръководство.

Закон на земния живот е стремежът.

Трябва във всичко да се спазва мярката и за всичко да се намира време.

Зърното не расте без тор. Трябва да построим живота си така, че всичко да бъде за наша полза.

Трябва да се живее по закона на разсъдителността. За това трябва да се изучава и пак да се изучава опитът от живота.

Целият ни труд и цялата ни дейност трябва да насочим към една цел.

Най-първата ни задача е да познаем своята немощ. Земята дава на човека тяло, а Господ – дух.

Основанията за нашето спасение са молитвата, четенето и трудът. А Божият Промисъл управлява нашия външен живот.

Духовният живот е като семе, хвърлено в земята. На семето е нужна светлина, храна и вода. Така е и за нас – Причастието, добрите дела, молитвата, четенето, скърбите и изкушенията чрез хората. Трябва да се подхранва семето и то незабележимо ще расте.

Изкушенията, изпращани чрез хора, трябва да се претърпяват, без да се обвинява никой. След време изкушенията ще ни бъдат отнети. Тъй като те са допуснати, нашата намеса не ще ни помогне. Когато отмине необходимостта от тях, Господ Сам ще устрои всичко. Това трябва да се понася без ропот и със смирение. Тези изкушения се необходими за възпитанието ни. Те ни обогатяват и ни опазват.

Търси ползата за ближния, а не за себе си.

Трябва да се живее така, че с нищо да не изпъкваме сред останалите хора освен с вътрешното. Това е покров за запазването на тайната.

Нашата задача е да скрием своя духовен свят, доколкото това е възможно.

Важна е само тази добродетел, която се извършва тайно.

Всяка добродетел, несъответстваща на нашия начин на живот, не е подходяща за нас и дори е вредна.

Всеки ден претегляй живота си като на везни. Гледай какво е по-силно и полезно за теб.

Човек е като цвят. Ако се опиташ да го разлистиш преди време, ще го погубиш, но ще дойде време и той ще се разтвори сам. Така е и с човешкото сърце. Когато сърцето се очисти, то ще се разтвори само.

Не бива да изискваме от себе си онова, което още не ни е по силите. Например да желаем неразсеяна молитва, когато още не сме способни за нея. Това става поради невежество и гордост.

Необходимо е житейското море да се развълнува и вълните да освирепеят, за да се очисти чрез тези бури сърцето. Чистотата на сърцето е в търпението.

Всяка вечер трябва да си припомняме изминалия ден в светлината на Заповедите, защото това е пътят на възхождането.

Условията на пътя към всичко добро: винаги да бъдем внимателни и въздържани във всичко.

Съвършенството на земния път:
Когато врагът те удари хиляда пъти (когато те повали) – хиляда пъти да се изправиш.

Всяко наказание не е наказание за нас, а вразумление. Съдът над нас принадлежи на Господа.

Добродетелта трябва да бъде тайна дотогава, докато не дойде изповедничеството.

Нищо и никой не ще дойде при нас без Господнето допущение.

Времето на изпитания е блажен период, през който Господ създава в нас вътрешния човек.

В ближния ние почитаме образа Божий независимо от това какъв е този човек – грешен ли или праведен.

Вътрешното отричане от света е да имаш всичко и да се ползваш от всичко, но с нищо да не бъдеш обвързан: нито със семейство, нито с дом, нито с творчество. Ние трябва да отхвърляме всичко, ако то става препятствие по пътя ни към Господа.Три са стрелите на вечната мъка: угризенията на съвестта (че си отхвърлил Божията любов, предал си я), адските мъки, отчаянието.

Смъртта пресича властта на греха над човека. Пълно освобождение от греха човек не получава до смъртта си.

В дълбината на душата са и адът и раят.

Да запазим целенасоченост в градския живот е важно дело.

Задачата на нашия живот не е само в това да възпитаме себе си, но и да възпитаме другите. Това обаче е възможно само в онзи случай, когато имаме какво да кажем на другите. Затова работата над себе си неразривно е свързана със служението на ближния.

Бесовете не могат да четат нашите мисли, ала те са много опитни и знаят по нашия вид и делата ни за тях.

На жената в наше време е дадено велико служение. На него трябва да се гледа с духовни очи.

Трябва ли да се водят децата в храма? Господ изпитва в свое време всеки човек – и праведния, и неправедния. Такова изпитание не ще подмине никой, само времето за него е различно. Придобитите в детството навици ще помогнат да се премине през тия изпитания.

Разсеяният ум е като разсеян лъч – няма сила.

Богооставеността е такова състояние, когато настъпва отчаянието, в което няма надежда, цел и светлина – няма вяра в Бога. Това е умъртвяване на душата.

Семейният живот не е само грижи за домакинството, за здравето и т. н., това е преди всичко търпеливо понасяне на недостатъците на другия. Носете тегобите един другиму. Господ е взел върху Себе Си греховете на света. Целият Му живот е непрекъснато страдание. И на Апостолите е завещал да пият от тази чаша и те са страдали. И на пастирите. И ако ти правиш добро на ближните, знай, че греховете им ще легнат върху тебе и ти ще трябва да понесеш техните страдания и изкушения – да понесеш тегобите на другите.

Когато оскърбяваме другиго, греховете му също преминават върху нас. Така човешкият род е свързан помежду си.

Много от греховете на миналото са преминали без въздаяние и Господ иска да ги очисти чрез скърбите. Това е Божия милост, за да не ни наказва и в бъдеще.

В християнството специфичните свойства на личността не се унищожават, а само се очистват и им се дава насока.

ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СЛУЖЕНИЕТО ГОСПОДУ

1. Всяко земно служение на ближните (труд, милостиня, помощ).

2. Духовно служение на ближните (молитвата за тях, Словото Божие).

3. Търпението в скърби, изкушения, болести.

ЗА ГОРДОСТТА

Две са основните черти на съвременния живот: гордостта и лъжата.

Целият ни живот е изграден върху гордостта: съревнования, награди и т. н. Възрастните хора играят на различни игрички и така проиграват вечния живот.

Най-страшното нещо е гордостта. Майка на гордостта е невежеството. Ние се гордеем с чуждото: красота и богатство, а всичко е дадено от Бога до време.

Същност на гордостта е лъжата. Ние си присвояваме това, което не ни принадлежи. Лъжа в живота са всичките ни страсти, които са прикрити с нашето привидно християнство (на гърдите кръст, а в сърцето дявол).

Гордостта е коренът на всички грехове. Тя пребивава с нас до смъртта ни. Когато човек я вижда в себе си и се бори с нея, Господ му помага в това.

Но когато ни идва наум мисълта, че нещо у нас е добро или нещо в другите е лошо, това значи, че гордостта е надигнала глава. И тогава Господ ни отнема опазващата благодат, благодарение на която у нас е имало добро, и допуска врага за да ни смири и да ни покаже, че то не е било наша заслуга, а действие на Божията благодат и че без нея ние не можем нищо. И така ние се смиряваме неволно.

Това е период на обучение в законите на духовния живот. Сърцето ни е заразено с егоизъм, а ние трябва да насадим в него чиста любов към ближните, иначе не ще влезем в Царството Божие. Такава любов, обаче, ние можем да придобием само по този път на обучение.

Раздразнението и смущенето по време на самоукоряване е признак за гордост. Ако сляп човек падне в яма, за какво да се ядосва на себе си и от какво да се смущава – та той знае, че е сляп.

Така и ние трябва да осъзнаваме своята греховност и да не се гневим и смущаваме, а да си казваме: "Ето, това и това лошо направих, аз съгреших, прости ме, Господи." Това е. От какво да се смущаваме, когато сме грешни от начало до край. Всяко смущение иде от гордостта.

Гордостта предшества падението. (Съвършенството не е в това да не падаме, а в това, да се изправяме.)

Гордост има във всеки човек, дори и в сърцата на най-светите люде. Помислите преминават през всеки човек, но те не ще ни бъдат предявени като обвинение, ако не задържим върху тях вниманието си. Само това ще бъде обвинение, което е прието от нас, върху което сме задържали вниманието си и сме го приели в сърцето си.

Дяволът навред е разстлал вражеските си мрежи. В тях попада гордостта. Господ внимателно пази всички, ала човешката гордост отблъсква Божията ръка и човек остава беззащитен.

Гордостта се лекува с познаването на себе си. А познаването се постига с четене на Евангелието и на Светите отци. Евангелието е огледало, от което следва непрестанно покаяние, а по-нататък и желанието да поправим живота си.

Гордостта пребивава с нас до смъртта ни. Тя и господството на тялото над духа са причините за падението. Ако Господ не бе дал на човека смъртта (най-великото благодеяние, което дава възможност за покаяние), човек би достигнал в гордостта си гордостта на сатаната.

Основа на борбата с гордостта е познанието на самия себе си в светлината на съвестта и само Господ я лекува.

ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

Сега царството на дявола е достигнало разцвета си. Той се стреми да улови в мрежите си избраниците. Този процес е започнал отдавна, развива се и се разраства.

Господ ще отдели Своите чрез скърби, ала едновременно с това иска да ги запази и от по-страшните язви, на които ще бъде подложено цялото останало човечество. За нас е най-добре да се предадем на волята Божия, за да бъдем като ладийка в морето.

Съдът ще започне от дома Божий – от Църквата. Така Господ очиства Своите. Нас Той избавя с малки скърби и смекчени бедствия.

Царството на дявола се крепи на лъжа и насилие. Когато хората усетят докъде са стигнали и какво са изгубили и стигнат до задънена улица, когато се разрушат всички идеи, ще настъпят големи бедствия. Тогава ще се обедини човечеството и именно в този момент ще се яви антихристът.

Антихристът не е дявол, а носител на злото, прикрито с добро – Ред.

Властта на антихриста ще започне от Църквата.

Църквата на бъдещето е в любовта.

Мъките на ада са мъките на отхвърлената любов и мъки за това, че на Божията Любов грешниците са отговорили с ненавист. Любовта им към Бога ще бъде тяхната мъка. Те ще виждат Неговата любов и ще страдат от своето недостойнство.

Господ преди вековете е знаел пътя на всеки. По-слабите Господ ще вземе. Силните ще получат мъченически венец и с висотата на своето мъченичество ще надминат първомъчениците.

Само онзи, който се грижи за очистването на своето вътрешно "аз", който създава в себе си Царството Божие, ще види мрежите на антихриста. Трябва да укрепваме духа си, съзнавайки ясно какво ни очаква, а от друга страна – трябва да виждаме във всичко Божия Промисъл.

Съвременните постижения сами по себе си не могат да ни погубят като знаем, че начало и край на всичко е Бог. Откритията извършва човешкият разум, даден от Бога.

Дяволът е лъжец и човекоубиец, а Господ употребява и неговото зло за спасението на човека.

Нищо в земния живот, никакви страдания не струват колкото блаженствата на бъдещия век.

Чрез злото Господ извършва добро, водейки човека към бъдещия век.

Господ е казал: "Пазя ви като зеница на окото".

Дяволът е съборен от небето и Господ е определил на човешкия род да наследи небесните обители. Затова дяволът ни завижда със страшна завист.

Завистта е изцяло дяволско дело и ни прави негови съучастници.

---