Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден) | Съобщения |

На 29 юни Българската православна църква почита паметта на Светите Апостоли Петър и Павел, едни от най-видните ученици на Иисус Христос, наречени стълбове на християнската църква. Наречени са и “Вселенски учители”, защото в посланията си са оформили основните правила за живот и вяра. С живота си Светите Апостоли са доказали, че грешният човек може да надрасне своето несъвършенство и да бъде спасен. Мъченическа била и тяхната смърт – в 68 г. след Христа Апостол Петър бил разпънат на кръст в Рим по времето на император Нерон, а Апостол Павел бил посечен с меч. Празнуват се на 29 юни, на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли)

Литургийно Евангелие на празника
"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?
Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.
Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).

Кратко животоописание

Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър – и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

 

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.
Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година – годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.
В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

 

Свети апостол Павел

Свети апостол Павел (от латинско паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците".
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

Традиции и обичаи

Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. На Петровден се работи през първата половина на деня. Обредите и ритуалите извършвани на празника, се вярва, че предпазват от пожари, гръмотевици и градушки. Петровден съвпада с най-усилния период от стопанския живот в България. Като курбан се принася петровско пиле (петел). Правят се събори по селата, като на много от тях се опъва обща трапеза, пеят се песни и се играят хора.

Празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина.
Честит имен ден!

——————————————————

Обредна трапеза на Петровден е пиле, ябълки-петровки, “бял мъж”, тиквеник

Църковният канон определя деня като край на двуседмичния пост, наричан “петровски”. От Петровден, след комкане, се отговява с тазгодишно петровско пиле.

На този ден след прекадяване в църква се раздават и могат да се ядат от първите ябълки петровки.В много селища се правят сборове.

Българската традиция и българската национална кухня за Петровден включва:

Прясна пита
Баница с масло и сирене
"Бял мъж", Белмъш, Кутмач

Pецепта за "Бял мъж"
Продукти
2200 мл овче прясно мляко
200 гр брашно тип 500
1 ч.л. сол
1.От 2 литра прясно овче мляко се приготвя сирене като в него се разтваря маята и солта
2.След втвърдяването на сместа последната се поставя в тензухена торбичка и се закача за една нощ, за да се изцеди суроватката
3.Прясното сирене се слага в дълбок съд, сипва се останалото прясно мляко и размитото в малко вода брашно
4.Сместа ври на много силен огън, като непрекъснато се бърка с дървена лъжица, докато водата изври и кашата се сгъсти
5.Полученият "бял мъж" се яде с мед или петмез.

Рецепта за Петровски тиквеник
Продукти
500 гр брашно тип 500
1000 гр тиква
250 гр масло
250 гр захар
100 гр орехови ядки
1 пак. канела на прах
Приготвяне
1.Настърганата тиква се задушава в малко мляко и мазнина
2.Прибавят се захарта, счуканите орехи и канелата
3.От брашното, маслото и затопленото мляко се замесва тесто, от което се разточват две дебели кори
4.Първата от тях се слага в тава, намазана с мазнина и върху нея се изсипва изстиналата тиквена смес
5.Отгоре се слага втората кора, надупчена с вилица на няколко места
6.Пече се в умерена фурна

Петровско пиле
1 бр. пиле
125 гр масло
1 ч.л. червен пипер,чубрица и черен пипер на вкус
Пилето се изчиства, измива, поръсва се с черен и червен пипер и се посолява отвън и отвътре.
В корема му се слага маслото
Пече се до зачервяване, като се залива с малко топла вода или бира.
Поднася се с много салата и студена бира!

Кутмач
Прясно овче мляко наливаме в негледжосано пръстено гърне и подгряваме до кипване. След това намаляваме силата на огъня, колкото млякото едва да къкри, и бъркаме непрекъснато, докато се сгъсти. Прибавяме захар или мед, кипваме отново и отстраняваме от огъня. Кутмача поднасяме напълно изстинал.

30 юни Павловден
Павловден, Павлувден -¬ народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Свързва се със стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павльовден строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори за приготвяне на храна). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се” опавлюва” брашното, т.е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.