Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец /St. John of Rila Wondermaker | Съобщения |

Тропар, глас 1
Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои – им казал той, – това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:

"Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави…"

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Небесната и земната прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец е знак на особеното Божие благоволение към нашия народ. Затова нека и ние днес, в този тържествен ден, да възкликнем заедно с цялата Църква: "Радвай се, златозарна звездо на Изтока, светило и пастирю на монашествуващите! Радвай се, наследниче на Царството небесно! Радвай се, пресветло слънце на българската земя! … Нека почетем Йоана, ангела на земята и Божия човек на небесата! … Защото, насаден в Божия дом, той процъфтя праведно и, като кедър в пустинята, умножи Христовото стадо на словесните овце чрез преподобие и правда!" (из службата на св. Йоан Рилски).

Поздравяваме с празника на прославата на Рилския светец и Чудотворец всички вас, негови наследници и духовни чада в Родината и извън нейните предели, като отправяме пастирските ни благопожелания за духовна бодрост и св. Йоаново дръзновение по пътя на богоуподобяването и наследяването на вечните блага!

Радуйся, преподобне отче Йоане, Рилский чудотворче, славо и радосте наша!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† М А К С И М
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ, наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец / Testament of St. John of Rila

"Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история – мерило за националното ни самосъзнание.

Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.

++++++++++++++++++++

"Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята – постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, а Христовата сила, която е в мене – защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене – понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове – и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което – излизайки заради Бога от света – сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник – преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."

Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък – другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? – Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти – за които не бе достоен целият свят – но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител – на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното."

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
This testament of our holy father John, citizen of the Rila wilderness, which he delivered to his disciples before he died, was rewritten from a parchment with great preciseness by the most honorable and reverend among priests, lord Dometian, a man of erudition and intelligence, who was a disciple of the reverend hermit Varlaam, who lived nine years on the Cherna mountain, which is called now Tsurna1 and at the Old Hermitage [founded by John of Rila himself] for twenty-eight years. After his "Old Man"2 died, he [Dometian] became superior and tutor of the Great communal lavra of Rila. [The testament] was rewritten for easier reading and for commemoration [of Dometian] by all the monks in that monastery, because the parchment on which the testament was written originally was hidden carefully together with the other [precious] objects of the monastery because of the great fear which was reigning in that time from the impious sons of Agar [the Turks].3 In the year of the creation of the world 6893 and from the Nativity of Christ 1385, on the twelfth day of the month of February, on the memorial day of St. Meletios of Antioch. From that copy, I made another copy, I Savatij, the humble holy monk and ecclesiarch, and everlasting disciple of the most honorable superior and tutor Dometian.4

+++++++++++++++
1.
I, John, the humble and sinful, who has never done anything good on earth, when I came into this wilderness of Rila, I found no man over here, but only wild animals and impenetrable thickets. I settled alone in it among the wild animals, without food nor shelter, but the sky was my shelter and the earth my bed and the herbs my food. But the good Lord, for the love of whom I disregarded everything and endured hunger and thirst, frost, the heat of the sun, and corporal nakedness, did not abandon me, but like a merciful and child-loving father he lavishly satisfied all my needs. What shall I contribute to the Lord for all he has given me? Many are his benefactions to me, for he looked from his holy height at my humbleness (cf. Luke 1:48) and lent his support to me to go through everything—not I, but the might of Christ, which is in me—because every good gift and every perfect gift is from him (James 1:17).

[2.] Seeing you today gathered together in the Lord here, where, as I told you, no man has dwelled until now, but only wild animals, and foreseeing that the end of my life here is soon coming on, because of this I made up my mind, before my departure (II Tim. 4:6) from life here, to leave you the present fatherly testament of mine, just as carnal fathers leave their children an earthly inheritance of silver and gold and other property, so that when you commemorate your father in the Holy Spirit, you do not forget his testament.

[3.] I know, my beloved children in God, I know you very well, that you, being beginners, are not confirmed yet in the monk’s life, but fear not, for the Lord’s "power is made perfect in weakness" (II Cor. 12:9). Just because of this I made up my mind to write for you this rough and ignorant testament of mine, so that you will keep it always in your minds to become stronger in body and soul, in the Lord, and go forward through the virtues in fear of God. Because I believe in my God, whom I have served since my youth and to whom I submitted zealously, after my departure, this wilderness, which until now was terrible and uninhabited, will be inhabited by a multitude of desert-citizens. What was written about it will be fulfilled: "The desolate hath many more children than she which hath a husband" (Is. 54:1; Gal. 4:27).

4.] Because of this I beg you, my children, whom I have gathered in the Lord, I beg of you, my flesh and blood, do not neglect your father’s admonition and together with the apostle I say: "I am in travail again until Christ be formed in you" (Gal. 4:19). I beg you and make you swear on the dread name of God not to violate or abandon anything after my death, but everything I have written let be carried out, as it is written and as you have promised before God. Whosoever oversteps or violates something of it, let him be damned and separated from the Father and the Son and the Holy Spirit, to have no share with the saints, who were pleasing to God ages ago, but let his share be with those who had crucified the Lord of Glory (Acts 7:2) and with his betrayer Judas, to be erased from "the book of life" (Phil. 4:3) and not to be inscribed [in it] with the righteous.

[5.] First of all, I bequeath to you the obligation to preserve the holy faith immaculate and unaffected by any false teaching, just as we received it from the holy fathers, without "being led away with diverse and strange teachings" (Heb. 13:9). Hold fast and keep the traditions you have heard and seen from me. Do not deviate either to the right, or to the left, but walk along the royal road. Keep yourselves carefully away from worldly fascinations and always remember why you have come out of the world, and why you have despised it and worldly things.

6.] Now again, keep yourselves away from the avaricious snake, "for the love of money is the root of all evil" (I Tim. 6:10), according to the apostle, who calls it a second idolatry. Because for the hermit wealth consists not in silver and gold,5 but in perfect poverty, in the denial of his personal will, and in lofty humbleness. I am not telling you this as my commandments, but [i] recalling for you the commandments of Christ. For he told his holy disciples and through them everybody who had renounced the world: "Take no gold, nor silver, nor a bag, nor copper in your belts" (Matt. 10:9) and so on. For gold and silver are great enemies of the monk and bite those who have them like a snake.

7.] If we, however, have undoubted hope in God, he will not leave us deprived of anything, for he himself says: "A woman may forget her children, yet will I not forget thee" (Is. 49:15). Also in another place: "But seek first the kingdom of God, and his righteousness; and all these things shall be yours as well" (Matt. 6:33). For in the beginning, when I came to this wilderness, the sly enemy attempted to allure me, for the pious king sent to me a lot of gold.6 For the sake of God I refused to see him, for I understood that it was a perfidy of the devil. I did not accept it, but returned it to those who sent it, for I thought to myself: "If I wished to have gold and silver, and suchlike things, why came I into this terrible and impenetrable wilderness, where I found no man, but wild animals?" So I saved myself from the intrigues of the sly tempter, who endeavors to trip us up in those things, which we renounced willfully. That is why you are not to look for any of these things, "for your heavenly Father knows that you need them all" (Matt. 6:32) before your prayer [is offered].

[8.] Nor look to be recognized and beloved by earthly kings and princes, nor put your hope in them, leaving the heavenly King, with whom you enlisted to be soldiers and "wrestle not against flesh and blood," but "against the ruler of the darkness of this world" (Eph. 6:12). For the prophet Jeremiah also threatens us speaking so: "Cursed be the man that hopeth in man" and the rest. Enumerating the evils, he adds that "blessed is the man that hopeth in the Lord" (Jer. 17:5-8). Do not say: "What shall we eat, or drink, or in what shall we be dressed?" for the gentiles seek after these things. "Look at the birds of the air: for they neither sow nor reap, nor gather into barns; yet your heavenly father feeds them. Are you not of more value than they?" (Matt. 6:26). As soon as you have come out of the world, do not go back, neither with your body, nor with your mind, for, as it is said, "No man, having put his hand to the plough, and looking back, is fit for the Kingdom of Heaven" (Luke 9:62).

[9.] The Apostle [Paul] too, however, teaches us to "forget what lies behind and strain froward to what lies ahead" (Phil. 3:13). What does "forgetting those things which are behind" mean, my children? Nothing else except to deliver to oblivion all those things which, coming out of the world for God’s sake, we have left and despised, and to strive towards the feat which lies before us, to which we were called by our taskmaster, our most gracious God and Lord Jesus Christ, who has enabled us to endure his gentle yoke, "For his yoke is easy, and his burden is light" (Matt. 11:30).

[10.] As the grace of the Holy Spirit brought you together, so must you endeavor to live with one heart and one mind and one spirit, directing your eyes only towards the eternal reward, which God has prepared for those who have loved him. The communal life is in every way more useful for monks than the solitary one, for solitude is not suitable for the many, but only for a few who are perfect in all monastic virtues. The common life, on the other hand, is useful in general for everybody, about which the patristic books tell us and teach us sufficiently. The spirit-speaking prophet David glorified it saying: "See now what is so good and so pleasant as for brethren to dwell together in unity!" (Ps. 133:1). In addition to this, one spirit-moved ecclesiastical hymn writes in this way: "Because in this the Lord promised eternal life." But also our good Master Lord God Jesus Christ, does he not say to us himself, by his immaculate lips: "Where two or three are gathered together in my name, there I am in the midst of them"? (Matt. 18:20). Our God-bearing fathers say for the solitary life: "Woe to him that is alone when he falls; and there is not a second to lift him up" (Eccl. 4:10).

[11.] That is why, children, as the Holy Spirit through the mouth of the prophet glorifies the communal life, do you not neglect it either, but on the contrary, confirm it and be like "one body in the Lord" (Rom. 12:5), which has different members. Some of them form, however, the head which governs, others the feet which toil and bear, so that there is formed from all a single spiritual body in the Lord, created with a single mind and logical spirit, and directed by spiritual reasoning, in no wise having divisions. When such a dwelling and life in God is arranged, then he himself will be in the midst of you, governing you invisibly.

[12.] Do not seek the first place and authority, but remember those who have said: "If one would be first, he must be last of all, and servant of all" (Mark 9:35). Elect for yourselves preceptors and appoint superiors, whom God will show you, that is, men "of good report" (Acts 10:22) among everybody in spiritual matters and surpassing everybody in intelligence and spiritual discernment, and able to pasture well and comfortably the flock entrusted to them down the meadows of piety and of the life-giving commands of Christ. For these men it is proper to seek confirmation more from God than from our opinion.

13.] If, as our great father and monastic preceptor, the reverend Ephraem Syrus says,7 all of you begin to desire authority and presidencies, and all of you to be abbots, and all of you preceptors, and interpreters, and teachers, and among you spring up rivalries, quarrels, disputes, zealousness, calumnies, haughtinesses, envy and other passions indecorous for monks, then certainly be aware that Christ is not among you, for Christ is not the teacher of discord and dissent, but of peace and unity. For he prays to God the father for his holy disciples to be united, that is, of one mind—they themselves and everybody who believes in him through them, and says as follows: "Holy Father, keep them in thy name that they may be one, as we are" (John 17:11). In another place: "I do not pray for them only but also for those who believe in me through their word that all may be one" (John 17:20–21). If you will be one, be at peace one with another. For he said to his disciples, "Peace I leave with you, my peace I give you." (John 14: 27) For such is this peace of Christ, children, that again he speaks, saying, "Not as the world gives, do I give to you" (John 14:27). But this peace of Christ surpasses every mind. This is the peace, about which the prophet talks: "And his peace has no bounds." But also the apostle teaches us saying: "Strive for peace with all men and for the holiness, without which no man shall see God" (Heb. 12:14). May you have such a peace, now, among you, and let you arrange everything for God with great unity of mind and heart, so as not to enrage your own God and master.

[14.] If somebody is found among you who sows weeds, discords and other temptations, you have to eliminate at once such a man from your assembly, so that this will not be transfigured into a devouring canker, according to the apostle, and not to spread the evil among the good ones, and "lest any root of bitterness spring up and cause trouble by it, and the many be defiled" (Heb. 12:5); and the wicked wolf not trouble the peaceful flock of Christ, because this sort [of men] will appear. For of them Christ prophesies saying: "For it is necessary that temptations come; but woe to the world for temptations to sin!" (Matt. 16:7). For this and you, children, keep away from these things and do not allow them to live among you, but divert them away from yourselves as the shepherd chases away the scabby sheep from the pure flock.

[15.] Living together for the Lord’s sake and bearing the burdens of one another, do not neglect those who live in solitude and "wandering over deserts and in mountains, and in dens, and in caves of the earth, of whom the world was not worthy" (Heb. 11:38), but supply them as much as you can, in order to hold them as your petitioners before God, for the prayer of the pious may achieve much.

16.] Instruct yourselves in the Lord’s law day and night (Ps. 1:2). Read often the patristic books and try to be imitators of our holy fathers Antony, Theodosios and the others, who shone like lamps in the world with their good deeds.8 Hold firmly to the church rule, leaving or neglecting nothing of this, which is established by the holy fathers.

[17.] Manual labor must not be neglected by you, however, but work must be in your hands, and the prayer "Lord Jesus Christ, Son of God, have mercy on me, a sinner" must be permanently on your lips, as well as the memory of death in your mind. This was the practice of the ancient desert fathers. They did not eat their bread in vain, and they not only lived themselves by labor of their own hands, but they gave to the needy too, and so they were not disappointed in their hope. "For," says the apostle [Paul], "it is well that the heart be strengthened by grace; not with foods which have not benefited their adherents" (Heb. 13:9). He says too: "Let brotherly love continue. Do not neglect to show hospitality to strangers; for thereby some have entertained angels unawares" (Heb. 13:1–2).

[18.] Establish the newly enlightened from your own race in the faith and instruct them to abandon the indecent pagan rites and the evil customs which they keep even after the acceptance of the holy faith. But they do this because of ignorance, and thus they need to be brought to their senses.

[19.] I had much more to say to you, my beloved children in the Lord, but it is impossible to write everything. I deliver you to him who is the source of all wisdom and reason, and the true Comforter— to the Holy and life-giving Spirit, in order that he himself gives you wisdom, to bring you to your senses, to enlighten you, to teach and instruct you in every good deed.

[20.] Now I leave you our beloved brother Gregory for instructor and superior in place of me, about whom all of you testify that he is able to govern you well and according to God, and you elect him by consensus as superior, even though he does not want it, but because of obedience and humility he acquiesces to your request. After him, [choose] whomever God will show you. As for myself, I wish henceforth to live in quiet and silence, to repent my sins and to beg mercy of God. Have mercy on me, your sinful father, always in your prayers that I may receive mercy on judgment day, for I have done nothing good on earth and fear that judgment and torment prepared for sinners like me. So may the blessing of God be with you all, guarding and protecting you from all evils. Amen.

I have written this in the year from the creation of the world 6449 ( = A.D. 941) on the twenty-fifth day of the month of March.

I, the humble and most sinful John, first inhabitant of the wilderness of Rila, sign with my own hand and confirm the above-written [testament].

==================================================================================================================

Български народни обичаи

Денят отбелязват като свой празник миньорите.