Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)/Петковден | Съобщения |

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

=======================================================
НАРОДНИ И ОБРЕДИ И ОБИЧАИ
Петковден

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми

От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите.
Петковден бележи и края на стопанските дейности – есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък. Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за драве на животните.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето – за да не нападат хищници стадата. Според народното поверие, ако човек носи дреха, скроена през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че св. Петка се явява във вид на змия на онези жени, които не спазват забраните за работа.
В деня на зимната св. Петка на много места в България се прави т.нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда се хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори, курбани – коли се ялово животно и хората сядат на обща трапеза. Тържествата с песни и хора, наричат по места и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.
Зимният Петковден символично изразява преход към зимата и носи белезите на древните женски аграрни култове. Елементи от тях се пренасят върху честването на св. Параскева – Петка – това е обща тенденция, която засяга и останалите светци и великомъченици от християнския пантеон. В този смисъл култът към св. Петка съчетава разнородни представи: свързва се с женската домашна работа (забраните), покровителството на брака, децата и плодовитостта (сгледите, сватбите, житната жертва). В народните схващания светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова тя се "явява" като змия-пазител на дома). Празникът има и "пастирски" елемент, защото светицата закриля раждането и плодовитостта на животните.
Чисто паганистични обредни практики са и жертвоприношенията на животни в чест на св. Петка : животното се коли в църковния двор, а курбанът и трапезата се прекаждат от свещеника. Така зимният Петковден става начален момент на настъпващия поврат към зима и едновременно с това зимен празник на една от най-уважаваните и почитани светици в народна среда.

Именници

Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко, ПЕТКОВДЕН, Петра, Петрана, Петрина, Петричка, Петрия