С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила невярващите мъдреци;
и като пресветла луна на ходещите нощем тъмата на неверието си прогонила;
и царицата си уверила; и заедно с това мъчителя си изобличила,
богозвана невесто, блажена Екатерино.
С желание си се устремила в небесния чертог към Прекрасния Жених Христа:
и от Него с царски венец си се увенчала,
пред Когото и с ангелите като предстоиш,
моли се за нас, извършващите пречистата ти памет.
Кратко животоописание
Св. великомъченица Екатерина – от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й – християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.
На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.
На същия ден: Царицата – Августа, жена на цар Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.
Паметта на света Екатерина се чества от всички православни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й.
Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 г., посветила храма в него на мъченица Екатерина, за която св. Епифаний говорил на Павла, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина, в неговата епископия, и оттук заминала в Александрия, била по светите места в Йерусалим, пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа.
На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Светата великомъченица почитат дори някои от езичниците, например задбайкалските монголо-буряти.
Слжбата на великомъченицата и църковните песнопения, съставени в нейна чест, са от дълбока древност. През IX век известният християнски песнопеец Теофан Никейски и един неизвестен монах на име Вавил написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които днес православната Църква пее на 24 ноември, в деня на нейното представяне.
+++++++++++++++++
Св. Екатерина – търсене на съвършената мъдрост
Свещ. Йоан Карамихалев
“Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: “Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”. (1Кор. 1:18-19)
И днес има хора, наглед образовани и интелигентни, които смятат християнството и в частност Православието за нещо отживяло времето си, архаично, закостеняло и ретроградно. И макар да зачитат историческата роля на християнската религия и да декларират, че уважават християнските нравствени ценности, те гледат от висотата на своя ум на хората, които изповядват Православието, като на някакви странни субекти, едва ли не безумци. За съжаление и днес, както и във века на апостола, има хора, които “със своята мъдрост” не са познали Бога (1Кор.1:21).
Братя и сестри!
На днешния ден отбелязваме паметта на света великомъченица Екатерина, увенчала се с мъченически венец през ІV век по време на царуването на император Максимиан.
Екатерина била от знатен род, отличавала се с изключителна красота и мъдрост, макар и едва 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и поезия, изучила била и лекарското изкуство. Майка й била тайна християнка. Тя завела дъщеря си при своя духовен наставник – един пустинник, отличаващ се със светъл ум и праведен живот, който обитавал околностите на гр. Александрия. Впечатлен от мъдростта на девойката, старецът-пустинник решил да я обърне към познанието на истинския Бог. Той подробно и разяснил християнското учение. Учената и мъдра девойка разбрала и приела истината, повярвала с цялото си сърце и приела от стареца свето кръщение. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца.
По това време в Александрия пристигнал жесток управник – гонител на християните. Той заповядал да свикат народа н езически празник. Св. Екатерина застанала на прага на храма, където се извършвало езическото жертвоприношение и започнала да изобличава управника:”Не те е ли е срам, царю, казала тя, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени свидетелстват, че боговете, на които вие се кланяте, били хора. Познайте истинския, безначалния и безкраен Бог! Той е слязъл на земята и Сам станал човек заради нашето спасение. Той не обича жертви, но иска да живеем по Неговите заповеди”. Управникът се разгневил, заповядал да доведат при него дръзката девойка и поискал да узнае коя е тя и чие учение проповядва.
Името ми е Екатерина – отговорила девойката. – Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците Си: ”Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” (Ис.29:14). Сама аз съм земя и прах, но Бог ме надари с красота, за познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са нищожни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.”
Управникът счел, че не подобава на сана му да спори с една жена, затова свикал петдесет мъдреци да оборят учението, проповядвано от Екатерина. Но те претърпели крах в спора с Христовата невеста. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с цитати от философи и поети, а след това обяснила онези места в техните съчинения, в които се съдържали предчувствия или предсказания за новото истинско учение. Накрая тя разказала на присъстващите за живота и смъртта на Иисуса Христа.
Мъдреците се признали за победени и започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт.
Управникът обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина да се отрече от вярата си в Христа. Предлагал и почести, слава, половината си царство. Но Екатерина била непреклонна. Тогава царят заповядал да я подложат на жестоки мъчения. Непоколебимото изповядване на вярата, нейната мъдрост и красота покорили и обърнали към Христа царицата, един стотник и неговите войници. Всички те били наказани със смърт. Накрая и света Екатерина била осъдена на смърт чрез посичане с меч.
Преди смъртта си св. Екатерина отправила към Бога следната молитва:”Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си ми указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, наранени на кръста и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание – да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето име! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!”
Братя и сестри, нека и ние да благодарим на Бога, че ни е насочил, запазил и утвърдил в истинската спасителна православна вяра; да поискаме прошка за съгрешенията, които сме извършили поради човешка немощ и да се молим за погиващите в незнание на божествените истини да се обърнат към вярата, за да достигнат пълнотата на битието, което тя дава. Амин.
Народният култ към Св. Екатерина е особено силно развит в земите на Тракия.Тя е покровителка на майките.
Сред българските преселници от Беломорието и на места в областта около Пирин светицата се почита, за да се предпазят хората от мишки. Нейният ден е известен като "Мишин празник". Рано сутринта домакините замазват с пръст огнището, за да "замажат" символично очите и устата на гризачите. През целия ден не похващат никаква работа, за да не ядат мишките дрехите и посевите. Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.
В Пловдивско се изпълнява обичай за предпазване от шарка: рано сутринта домакинята омесва тесто, от което откъсва малко и приготвя кравайче. След като го опече, тя го намазва с мед или рачел и го слага над вратата. От останалото тесто омесват пита, която също мажат с мед. Увиват я в бял месал и всеки член на семейството отчупва малък залък с думите: "Да ни е на помощ св.Катерина". После раздават питата на минувачите. Вярва се, че къща, в която е приготвена такава пита, домашните няма да се разболяват от шарка.
В Източните Родопи и Сакар светицата се тачи, за да се избегнат треска и огън. Жените не се докосват до вълна през целия ден, за да не боледуват децата и "да не се запали къщата". Не си служат с остри предмети, щото ако се порежат, раната няма да зарасне.Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която трябва да бъде ритуално чиста (т.е. не е в цикъл), мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!"
Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!" "Амин! — дай, Боже!" – отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.
Nмен ден празнуват всички, които носят името Екатерина (означава – вечно чиста), Катерина, Катя, Тинка,Тина,Катина, Кина и др.
Начин на приготвяне:
1. Накисваме бобът в 1,5 л. гореща вода за 30 минути. Измиваме го.
2. Нарязваме лука, морковите и целината. Прибавяме ги към боба и варим до омекване.
3. Нарязваме печените чушки, изсипваме ги заедно с доматите. Разбъркваме, посоляваме, оставяме ястието да ври на слаб огън.
4. В отделен съд попарваме копривата и подправките.
5. Добавяме ги към вече свареният боб. Поръсваме с девесил, разбъркваме.