Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец/Great Martyr Saint Demetrios the Myrrh-streamer | Съобщения |

Join the forum discussion on this post
 
You must be logged in to post Login Register


Register? | Lost Your Password?

Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец/Great Martyr Saint Demetrios the Myrrh-streamer

No Tags
UserPost

10:15 pm
October 25, 2011


SpaskaGG

Member

posts 46

Тропар, глас 3
Велик поборник в бедите вселената те намери, страдалче, побеждаващ народите,
защото, посрамил гордостта на Лий, вдъхновил си за дръвновен подвиг Нестор.
Тъй, свети Димитре, Христа Бога моли да дарува нам велика радост.

† 26 октомври 306 година

Разрешава се вино и елей.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

След Петковден през октомври българската православна църва почита паметта на свети Димитър Солунски. Народът нарекъл неговия празник Димитровден. Той спада към групата на неподвижните празници, тъй като винаги се празнува на една и съща дата – 26.10.

С приемането на християнството от кан ( княз ) Борис І Михаил през 864 г. в българските земи навлиза култа към светеца воин Димитър. Той особено е почитан от българите в периода на Второто българско царство. Не е случайно и озоваването на иконата на св. Димитър в старата столица Велико Търново. Сам Калоян най-младия от тримата братя Асеневци, я донася при своето бягство от Константинопол. Това действие на Калоян възпроизвело такъв ефект върху народопсихологията на българина, че то намерило достойно място в мирогледа на нашия народ.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Житие на свети великомъченик Димитрий Мироточиви

Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.

Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.

С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.

Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.

Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:

- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!

В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов ъкм Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:

- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!

Димитрий отговорил:

- Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.

В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.

Св. Димитрий го прекръстил и му казал:

- Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!

Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:

- Боже Димитриев, помилвай ме!

В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.

Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.

Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.

Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.

Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.

Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.

Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун". Българите казвали, че той бил от славянски произход.

У русите и въобще у всички славянски народи се вижда още от древни времена особено честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Радвай се, Димитре, светлозарно слънце, ти, който прогонваш греховния мрак от тия, които с топла обич те почитат!

Радвай се, незалязваща заря, ти, който просвещаваш всички с благочестието си!

Радвай се, пресветли мъчениче Димитре, ти, който с доброто изповядване [на вярата] извърши тоя пресветъл подвиг и се украси заслужено с нетленния венец! (по 1 Тим. 6:12-13; 1 Кор. 9:25).

Радвай се, всечестни богоугодниче Христов Димитре, славен с изповеданието си [на вярата], ти, който поради пробождането в ребрата се уподоби на прободения заради целия свят Христос!

Радвай се ти, който си горещ застъпник на всички скръбни, прибягващи под твоя закрила!

Радвай се ти, вечно бликащ извор, разливащ струи на изцерения за всички, които са обхванати от душевни страдания!

Радвай се ти, твърда основа на твоето отечество, който като истински пастир полагаш [душата си] за Христовото стадо, казвайки: "Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!" Защото такова беше твоето пресвято желание — да спазиш Христовото слово, подвизавайкя се с любов, както е казал Господ: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а не могат нищо лошо да сторят на душата; а бойте се повече от оня, който може и душата, и тялото да хвърли в геената; от него се бойте" (по Мат. 10:28; Лук. 12:4-5).

И така, ти, пречестни страдалецо за Христа, Димитре, помоли се усърдно за нас, които чествуваме твоята смърт с вяра и любов, като измолиш милост и прощение за греховете ни. Защити ни от всички страдания и беди, та запазвани здрави чрез твоите молитви, да прославяме името на пречистата и светата, и животворяща Троица — Отца и Сина, и Светия Дух сега и всякога, и във всички векове. Амин!

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Българската традиция,народни обичаи и обреди

Всеки народен календар представлява своеобразна, строго изградена система за организиране и определяне на времето в рамките на една година. Обикновено той се състои от няколко цикъла, предопределени въз основа на природния и стопански кръговрат. Подобна подялба е типична и за традиционната народна култура на българите. След официалното приемане на християнската религия и на християнския календар двойното сезонно деление на годината се осъществява от празниците в чест на светците Димитър и Георги. Българската народна поговорка гласи, че “Св. Димитър носи зимата, а св. Георги – лятото”. Така посредством Димитровден и Гергьовден годината се обособява в два относително затворени сезонни и трудови цикъла. Това народно схващане на календарната година е в сила почти до средата на нашето столетие и е от особено значение за цялостната стопанска дейност на българите.

ОКТОМВРИ в римския календар е осмият (от octo – осем) месец в годината. Старите хора го наричат Листопад, а есента до Димитровден -Бабино лято, когато празниците са по-малко.

Според народната представа Св. Димитър и Св. Нестор, чийто празник се чества на следващия ден – 27.10 – са братя близнаци. Този празник има голямо значение за българското селско стопанство. Обикновено на този ден приключва селско-стопанската година. Тогава стопаните на големите стада добитък и едрите земевладелци се разплащат със своите наемни работници. И пак по това време се водят пазарлъци за наемане на работна сила за новата стопанска година.

На празника на свети Димитър се организират селски сборове. На този ден се гадае какво ще бъде времето през следващия стопански сезон.

Празникът на Солунския чудотворец се явява като вододел между лятото и зимата. Неслучайно старите хора са казвали " св. Георги лято носи, св. Димитър зима ". След този ден започват зимните празници и навлизаме в Коледните пости.

На този ден празнуват всички с името (имената) Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

ЧЕСТИТО на всички именници!!!!

P.s.

27 Октомври – На този ден празнуват всички с името (имената) Нестор.

28 Октомври – На този ден празнуват всички с името (имената) Лъчезар, Лъчезара

No Tags