Свето Богоявление на Господа Бога наш Иисус Христос/The Holy Theophany (Epiphany) of Our Lord | Съобщения |

Свето Богоявление (Йордановден)

"Theophany" which means "God shows himself to us"

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Тропар на Богоявление

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан,
откри се поклонението на Св. Троица;
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син;
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото.
Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Кръщение Господне или Богоявление

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Кръщение Господне

Бог-Господ, Великата и Сияйна Светлина, дойде днес при Йоан. Тази светлина е Спасителят на света. Нека го приемем с радост, въздавайки хвала и веселейки се духом! Днес Той дойде на Йордан, желаейки да потопи нашите грехове и нашите врази, да ни измие и очисти чрез кръщението, защото Той пое върху Себе Си нашите грехове, така че бързо потопи и врага на света. Като освети водните източници, Той освети душите човешки и към чудесата добави още по-големи чудеса.
Днес земя и море си поделиха Христовото благоволение и целият свят се изпълни с радост.
Днешният празник носи по-големи чудеса от предишния празник, защото в отминалото Рождество на Господа и Спасителя наш земята се радваше, държейки в яслите Владиката на цялото творение, а в днешния празник на Светото Богоявление морето ликува, а Йордан приема благослов и освещение. В миналия празник, като несъвършен човек, но млад, беше зрим, а в днешния ден ни се явява съвършен Оня, Който от създаването Си е съвършен. Там се яви звездата на Родилия се, показа се от Изток, а тук сам Отец свише свидетелства на кръщаващия се. Там звездобройците, дошли от изток, като на Цар и Бог му донесоха дарове, а тук ангели от небето въздадоха подобаващата му се като на Бог хвала. Там беше повит и обвързан в пелени, а тук развързва греховните окови.
Наистина днес Христос се кръсти във водите. Измива ни и ни прави по-бели от снега. Затова днес цялото творение, хвалейки Оня, Който се кръщава, възгласява: Благословен Идещият в името Господне ! (Пс. 117:26; Мат. 21:9, 23:39; Марк 11:9; Лука 13:35; Йоан 12:13). Бог-Господ яви се нам. Благословен е навсегда Идващият и никога не ни изоставя! Защото не за първи път идва сега. Благословен е Идещият в име Господне! Оня, Който, идвайки познат за промисъла, запази неподвижни небесните висини. Оня, Който умело управлявайки движението на слънцето, прави несъединимо звездното множество, бди, щото във въздуха да се носи добро дихание, което разтваря земните недра и прави да израсне всяко семе и да зреят плодовете, Който огражда развълнуваното море с хубав пясък, Който прави речните извори да бликат из невидимите дълбини, Който направлява речните струи без да се заблуди.

След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало – при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята"' – слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии".

И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си". Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

"А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?" Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една – относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази." A Йоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Йоан: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече". А кой го е изпратил? Очевидно – Сам Бог: "биде – се казва в Евангелието – слово Божие към Йоана". И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст – времето на пълното разгръщане на мъжките сили – човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага".

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата въз-вестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата,

Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира, но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Българските традиции и обичаи
————————————-

(Йордановден)

Йордановден
Posted on януари 6th, 2011 by admin
Йордановден, Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици – празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната трета Кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората Кадена вечеря. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.

Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, койот е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден се извършват редица обреди с кръстената вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете „за здраве“.

Наименованието на празника в Югозападна България – Мъжки водици – идва от обичая на този ден да се изкъпят само младоженците (до една година след сватбата) и момченцата до едогодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.

В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачета, годеници и младоженци. Обредът се нарича Хаскане по възгласа „Ха-а-с-с-а“, с който те придружават повдигането до три пъти този, който ще бъде къпан.

В Македонската област празникът е известен и като Женски водици. По къщите обикалят малки момичета до 10 години, наречени моми-водичарки, които изпълняват специални песни – водичарски. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските песни и също като тях са различни според мястото на изпълнението (пред църковните врати, пред къщните врати, в дома) и според човека, на когото се пеят. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Според православния календар празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:“Този е Моят възлюблен син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника – Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният чоек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда възкръсва одухотворения човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III век). Е IV век празникът се пренася на Запад.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана,Данчо, Дана, Найден.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, варено жито, орехи, вино

---