Света Петдесетница Ден на Света Троица /Pentecost - Trinity Sunday /The Descent of the Holy Spirit | Съобщения |

Из стихира на Петдесетница

Приидите, людие, трисоставному Божеству поклонимся.

Днес Светата ни църква празнува Петдесетница.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).

Сведения за празника

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението – неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи – всичко сто и двадесет души.
В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. "Но никой не бива да си мисли – поучава св. Лъв Велики, – че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".
Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.
Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.
Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи "и всички се чудеха и маеха" (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.
Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.
Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).
Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията – неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях – явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.
След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.

На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме сущо Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." – от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.

ДАРЪТ НА БЛАГОДАТТА

Давид, всякога съответствено на нуждата, настройвайки своята многострунна цитра, прави предмета на всеки празник по-светъл. Същият пророк нека озари и нас на великия празник Петдесетница, чрез звънтенето на Духа, удряйки върху струните на мъдростта и произнасяйки песен. Нека изрече из онова божествено песнопение тези прилични за настоящата благост думи: „Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към Бога, твърдинята на спасението ни" (Пс. 94:1). Предварително е нужно да познаеш благодатта и в що се състои тя, а след това да приложиш към съдържанието й съответни думи из пророчеството – позволете и на мен, доколкото е възможно, да изясня поред всичко, което се отнася до този предмет.

Човечеството отначало е паднало в заблуждение относно познанието за Бога; едни, като оставили Господа на тварите, заблудени, почнали да служат на стихиите на света; други пък започнали да почитат естеството на демоните; а на мнозина и ръкотворните изображения на идолите се показали божества – и, за служение на тези лъжеименни богове, те устройвали храмове, жертвеници, посвещения, жертви, свещени лесове и капища. Владиката на тварите обаче, като погледнал с човеколюбиво око върху повредата на човешкото естество, отново и постепенно въздига човешкия живот от заблуждението за познание на истината. По някои правила на лекарското изкуство, за да се възстановят силите на болния, който дълго време е под диета, той се храни по малко и постепенно, поради страх от усложнения. Така и човечеството, поради продължителния глад вследствие на заблужденията му, по порядъка на Божия промисъл, постепенно се храни духовно, за да се доведе до съвършено познаване на истината – а тя е онази животворяща сила, в която ние вярваме под името Отец, Син и Дух Свети.

Днес в деня Петдесетница, в самия онзи час – ако сега е третият час от деня – ни е дадена неизречена благодат. Отново се открил на людете Духът, Който по-рано се отдалечил от нашето естество, защото човекът бе станал плът (Бит. 6:3). Когато чрез бурното онова дихание били изгонени и разсеяни из въздуха всички скверни демони и духовни сили на злобата – тогава, чрез слизането на Духа, във вид на огън се изпълнили с божествена сила всички, които били в горницата (Деян. 2:3). Защото е невъзможно иначе да станат причастници на Духа Светаго, ако не са участници в този възвишен живот. Приобщават се със Светия Дух само тези, които мъдърствуват за горните неща, които считат истинското си жилище на небето и които живеят в горницата на благочестивия и мистичен живот. Над такива люде, събрани в горницата, слязъл онзи чист и невеществен огън, като се разделил във вид на езици според числото на учениците Господни.

Еретиците и нечестивите не могат да приемат в себе си това „сладко вино", защото все още носят вехти мехове, които, бидейки не в състояние да задържат такова вино, гибелно се разкъсват. Вие пък, братя, дойдете да се възрадваме в Господа, както говори пророкът, и да пием от сладкото питие на благочестието, както заповядва Ездра (2 Ездр. 9:51). Елате светло да празнуваме с ликовете на апостолите и пророците и, според дара на Светия Дух, да се възрадваме и се развеселим в този ден, който ни е сътворил Господ в Христа Иисуса. Амин.