Рождественски пост (Филипов пост)/Коледни Заговезни /Начало на Kоледните пости | Съобщения |

Св. славни и всехвални апостол Филип

Тропар, глас 3
Благоукрасява се вселената, Етиопия ликува, защото с венец украсена от тебе, като се просветила светло тържествува твоята памет, богоречиви Филипе, защото всички се научил да вярват в Христа и достойно си завършил прославата на Евангелието, затова Етиопия дръзновено протяга ръка към Бога, Когото моли да ни дарува велика милост.

Кратко животоописание
Св. апостол Филип – от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил в Иерапол, разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.

Апостол Варнава разпнали на стените на разрушен от тях храм на една ехидна. Станало страшно земетресение. народът изплашен, се спуснал да проси молитвите на апостолите. Снели апостол Варнава още жив и той погребал тялото на апостол Филип.

Вартоломей отишъл в Армения, приел кръстна смърт, а Мариамна заминала за Ликаония, обърнала мнозина във вярата.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Започва четиридесетдневният пост

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

1. 15 – 22 ноември
28 ноември – 5 декември (ст. стил) само растителна храна с олио 21 ноември (4 декември ст.стил) е
Въведение Богородично.
2. 23 – 29 ноември
6 декември – 12 декември (ст. стил) разрешава се риба
3. 30 ноември – 6 декември
13 декември – 20 декември (ст. стил) разрешава се риба

От Андреевден до Никулден
4. 7 декември – 13 декември
21 декември – 26 декември (ст. стил) разрешава се риба
5. 14 декември – 19 декември
27 декември – 1 януари (ст. стил) разрешава се риба
6. 20 декември – 24 декември
2 януари – 6 януари (ст. стил) само растителна храна с олио От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово
25 декември
7 януари (ст. стил) Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък. РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
+++++++++++++++++++++++++++++++

Постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

++++++++++++++++++

Обща информация за постите

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

В Стария Завет има много наредби за поста.

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).

Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

+++++++++++++++++++++++++++

Най-общи правила за поста

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

всичко, освен месо (Месни заговезни);
вкусване на риба;
гореща храна с растително масло;
гореща храна без мазнина;
студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

ПРОЛОГ

Ще забележиш и ти, читателю, че повечето хора от последните години, също така и православни християни, не са усърдни в поста и проявяват крайно безразличие и непросветеност по въпроса за постите. Не знаят кога е пост, кога започва и кога свършва, нито какво да постят, как да постят и защо постят.

Някои християни дори не само немарят, но и съвсем са престанали да постят. Смятат, че постът е излишен и безполезен и го отхвърлят, като дори злословят против него. Други пък постят както си искат. Ограничили са постенето до минимум. Трети с големи усилия пазят Великата седмица или до Велики Петък, вследствие на конфликти с домашните си.

Защо обаче не постят? Защо е това пренебрежение дори у православни християни към дадения от Бога пост? Защо?

1) Влияят се от еретици и друговерци.

Православието се наводни от армии друговерци и инославни. А в православна Гърция работят усърдно с училища и учреждения папистите, както и униатите, които са замаскирани паписти. Папистите, както е известно, съвсем са изоставили постите.

Протестантите, които имат тук училища и толкова хубави домове, също съвсем са премахнали поста. Те са представени у нас с множество издънки на своите деноминации: евангелисти, адвентисти, петдесетници, мормони и какви ли не, които нямат брой.

Иудействащите и антихристите йеховисти се борят да унищожат съвсем Православието, а с него и поста. Вижда се как с омраза и вманиачаване работят против нас. Евреомасоните кроят планове как да ударят християнската вяра в галериите на своите храмове. Някой ми беше казал:

- Изобличете масоните, за да научи светът за тях. Когато се връщахме на Велики Петък от Опелото Христово в кооперацията, където живеем, ние заварихме един сериозен на вид господин да прави парти в дома си. Недоумявахме и протестирахме, но прочитайки книгата ви "Евреомасонството се разкрива", намерихме вътре неговото име и разбрахме, че е масон! Така си обяснихме презрението му към поста.

Масоните и сателитните им организации Ротари, Лайънс клъб, скаути и др., отклоняват младежта от Църквата, карайки ги да презират поста като нещо за "бабите и дядовците". Оставяме без коментар роторианците, които определят като дни за банкетите си и преди, и сега, въпреки протестите, срядата и петъка. И естествено, на банкетите си в петък не мисля, че ядат леща и домати с ориз!

Православните, прочее, се влияят от тях и се опълчват срещу заповедта за поста.

2) Влияят се също така от пълчищата туристи.

Но какво може да се очаква от тях? За нещастие и туристите оставят не само пари, но и нечистотиите си, безнравствеността си, ужасните си болести и, естествено, презрението си към всичко, свързано с религията. Следователно и към поста. Те нямат и представа за него. Гледат от тях и православните, гледат как се пренебрегват средите, петъците, Четиридесетниците, и се влияят.

3) От модерните богослови.

От 1924 г. насетне тъмните сили с първодеец масонът – Вселенския патриарх (Мелетий) Метаксас изпратиха в чужбина със стипендии богослови да се учат от папистите и протестантите. Целта им беше да успеят да нанесат удар върху Православието и да постигнат обединението с еретиците паписти и протестантите. Тези богослови се завърнаха с техния начин на мислене, с тяхното учение и тяхното поведение, и днес нанасят удар върху заповедтта за поста.

Сега тези модерни клирици вече целят и преразглеждането на Светите Канони, отнасящи се до поста, през планирания "всеправославен събор", който дано Бог даде да не се състои. Св. Канони са написани чрез Дух Светий и никой не може да ги отменя. Ако светът е отстъпил от Бога, не може и Църквата да отстъпи, приближавайки се до света, уж за да го спаси. Църквата ще остане в онази позиция, която е наредил Христос, и ако някой иска спасение, нека да отиде в Нея за да се спаси. Църквата няма да налива вода в Божието Вино, защото това разводненото вино няма да има силата да спаси човека.

Привеждат против поста доводите, че времето му е отминало и в нашата епоха той не е религиозно необходим. Много клирици не се колебаят да казват, че постът е просто един обичай, един обикновен навик, а не правило за спасение и духовна необходимост. Премълчават, че е църковно установен и представлява най-силното оръжие на вярата след молитвата, както учеше Господ. Тези хора, без страх от Бога, организират денонощни банкети и вечеринки в дните на поста. Но нека имат предвид, че Господ е казал: "Горко на оня човек, чрез когото съблазън дохожда" (Мат. 18:7).

И друго страшно: "Горко на вас, които затваряте вратите на Царството небесно пред човеците, защото нито влизате, нито влизащите пускате да влязат" (Мат. 23:13).

4) Невежеството

Тази причина е главната, заради която повечето хора пренебрегват поста. Многозина не знаят големите духовни ползи, които той носи, и затова са безразлични. Който знае ползата от поста – телесна и духовна, той със сигурност пости и не се влияе от никого. За тях най-вече е написана тази книжка. Всички трябва да знаят защо трябва да постим. В тази книжка, читателю, ще видиш:

Колко е полезен постът за тялото и душата.
Защо е необходимо да постим.
Тази книга е написана още и за онези, които искат да постят, но не знаят кога да постят, какво да постят и как да постят.
Сигурен съм, читателю, че когато я прочетеш, ще обикнеш поста и не само ще започнеш да постиш, но ще бъдеш радостен и весел, когато постиш.

Архим. Хараламбос Василопулос,
Игумен на манастира "Безплътни сили", Петраки

+++
Науката препоръчва поста, не само за болните, но и за здравите, като профилактично средство. Великият Хипократ, назован баща на медицината, измежду мъдрите си изказвания и лекарски афоризми, има и такава пословица: "Майка на непрестанните страдания е ненаситното ядене". Т.е. мярката в храненето е необходима, за да не усещаш стомаха си натежал и обременен, ето извора на здравето.

С други думи – постът е полезен и за тялото на човека.

+++
ПОСТЪТ ДАВА НА ЧОВЕКА САМОКОНТРОЛ

Човекът, който пости, става въздържан и дисциплиниран. Укрепва волята си и подчинява себе си. Вижда хубави ястия и казва НЕ на себе си. Следователно: човек ще може да опази и другите заповеди на Бога. Напротив, чревоугодникът, лакомникът, който не си налага да пости, губи своята воля и ако му се яви някои изкушение, няма да може да го отблъсне, но ще падне в грях.

+++
ПОСТЪТ ВЪЗПИРА НЕОБУЗДАНОТО ТЯЛО

Налага се постът и поради причини душевни и духовни. Необуздана е плътта. Не се удържа лесно. Св. ап. Павел казва и го виждаме и у себе си: "Плътта желае противното на духа" (Гал. 5:17). Т.е. плътските желания са съвършено противоположни на духовните и свети предразположения, които вдъхва Дух Светий. "Преситен стомах тънък ум не ражда", са казали мъдрите ни прадеди. Бакхус и Афродита са се празнували заедно в древността. Най-многото безнравствени дела са ставали на Заговезни с преяждане и препиване, както и на карнавалите.

Постът обаче "просветлява раните от страстите и потушава желанията на плътта". Доколкото постът държи укротено тялото, дотолкова са и лесни господството на душата над него, и победата в духовната битка срещу греха. На един кон, жизнен и буен, даваме по-малко храна, за да можем да го обяздим. Така е и за себе си. Бихме могли да наложим волята си чрез въздържание в храната и питиетата. Симеон Метафраст (VI в.) казва: "Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете".

И св. Исидор Пелусиот (V в.) пише: "Тялото, о най-добри, се нуждае от храна, не от разкош, от скромност, а не от изобилие, от доволство, а не от лукс. Примерът е ясен – на скромните аскети е нужен изтънченият духовно живот и те ще са най-съзнателните и най-здравите".

Но св. Василий прибавя: "Постът ражда пророци, силни да укрепяват. Постът умъдрява законотворци, той е хранилище за добродетели, сигурен съжител на тялото, отлично оръжие за подвижници. Той отблъсква изкушенията, той е полезен за благочестието, съжител на трезвостта, градител на мъдростта. Във война носи мъжеството, в мир носи спокойствие".

Виждаш ли, читателю, колко е полезен поста за душата?

ЕПИЛОГ
Днес, читателю, живеем във време на отстъпление. Живеем в обкръжение на религиозно безразлични хора и богоборци. Хората не се интересуват от вечния живот, а как да живеят добре тук – в света. Изпаднаха до положението на материалисти.

Свещеното постановление за поста се потъпква и нарушава. Затова всеки християнин, който желае своето спасение, трябва да се бори. Борба, за да укрепне нашата вяра. Борба да запазим заповедите и специално заповедта за поста. Бъди безразличен, човече към това, какво правят другите. Всеки ще отговаря пред Бога за себе си.

Разбери, че нарушавайки поста, съгрешаваш. Защото нарушаваш Божия заповед и църковните канони, които са написани под ръководството на Дух Светий. Св. Никодим говори следното:

"За поста в сряда и петък 69 Апостолско правило определя, че който архиерей или свещеник, или дякон… не пости в св. Четиридесетница или в сряда и петък, да бъде низвергнат, а ако мирянин не пости, да бъде отлъчен, освен ако е възпрепятствуван от телесна слабост болест.

Значи – продължава св. Никодим – нека някои не безумстват, говорейки, че постът в сряда и петък не е законово установен от апостолите, щом прочее, апостолите в св. Канони причисляват този пост към онзи през Великата Седмица, казвайки: "необходимо е да се пости през Великата седмица и в сряда и петък".

Но какво говоря, че това законоположение е на апостолите? То е на Самия Христос, защото така говорят апостолите: "Заповяда ни Сам Христос да постим в сряда и петък" (Ап. постановления, кн. 5, гл. 14).

"Трябва да отбележим и това – продължава св. Никодим, – че както трябва да става постът в сряда и петък и през св. Четиридесетница от храни, така трябва да се пости и от удоволствията на плътта. Затова нито сватби трябва да има в тези дни, защото св. ап. Павел поръчва да не се съединяват семействата по време на молитва и пост: "недейте се лишава едни от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва" (1 Кор. 7:5). Значи, постите са заповед Божия. Както казахме, всяко нарушение има последици. Следователно ще даваш ответ в Съдния ден за престъпването на заповедта за поста. Помисли за това добре. Постът е полезен за тялото. Но главно е полезен за душата. Помага за придобиване на святост чрез молитва. Големите светци са били и големи постници.

Не ми казвай: "И тогава какво ще ядем?" Не сме дошли в света за ядене, пиене и приятен живот! Дошли сме, за да се подвизаваме! "Изнурявам и поробвам тялото си" (1 Кор. 9:27) – казва св. ап. Павел. Колко години ще бъде, възлюбени, тази световна борба? Двадесет? Петдесет? Сто? Но от това се придобива Царството Божие, Вечността, неизказаните блага на Царството Божие. Нека оставим себеоправданията. Да не бъдем роби на корема си. В тази връзка говори и св. Иоан Златоуст:

"Не за това, прочее, сме се родили и живеем, за да ядем и пием, но за това ядем, за да живеем. Не да живеем, за да ядем, а да ядем, за да живеем – така е било от самото начало. За духовно усъвършенствуване, а не за удоволствие ни е отреден този живот. Така че да отхвърлим излишното и да вземем само необходимото".

КОНЕЦ И БОГУ СЛАВА!

LEKI I SPASITELNI POSTI!!

+++++++++++

Венчавките са забранени от днес (началото на коледните пости) до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление – Йордановден (6 януари).

Ето и рецептa за тези, които решат да постят:

Зеленчуци на фурна

Продукти: 4-5 картофа, 1 патладжан, 300 г зелен боб, 2 тиквички, 200 г бамя, 2-3 домата, 2 бр. пиперки, 2 глави лук, 250 г печурки

Приготвяне: Продуктите се нарязват на едро, посоляват се на вкус, прибавят се 3-4 суп. лъжици олио и се пече в керамичен съд на фурна около 40 мин.

Имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка.

 

Произходът на името е гръцки. Името става много популярно по времето на Филип Македонски – оттогава днешен Пловдив се наричал Филипополис, в чест именно Филип Македонски.

---