Неделя на всички светии/Sunday of All Saints (All Saints Day)/Петров пост | Съобщения |

Първа неделя след Св. Петдесетница/ От Неделята на Всички светии започва Петровият пост в чест на св. първовърховни апостоли Петър и Павел.

Петров пост

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: "ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели… до край-земя" (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.
Нарича се още "Апостолски", а навремето – "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Колко продължава Петровият пост

Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници – 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.

Неделя на всички светии

Из песнопенията на празника
На Тебе, Който в целия свят с кървите на Твоите мъченици
като с багреница и визон Си украсил Твоята църква,
С тях Ти викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде,
мир дай на Твоя народ и на нашите души – велика милост.

The Troparion of All Saints, Tone 4
Throughout the world Thy Church, O Lord, Is adorned with the blood of Thy Martyrs,
As with purple and fine linen through them She cries unto Thee, O Christ
Send down Thy bounties upon Thy people
Grant peace to Thine estate, And upon our souls the great mercy.

Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини.
Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с "венеца на славата", но са останали безименни и неизвестни за света.
И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. "Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци", казва св. апостол Павел.
Днес празнуваме всички светии, които със силата на Светия Дух вършеха и вършат чудеса, разпространяваха Евангелието на Спасението и с живота си доказаха, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги и че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията благодат и молитвени застъпници за нас пред престола на Всевишния.
Църквата Христова е създадена от Божия Син – Иисус Христос, осветена е от Светия Дух, изстрадана е и утвърдена от апостолите и от светиите. Тя стои здраво и твърдо през вековете, защото в нейните основи са вградени мъченичеството, подвигът и кръвта на хиляди и хиляди Христови последователи.
Спасителят иска от нас да не пазим само за себе си своята вяра, а да я изповядваме, за да се осъществи Евангелието на практика като универсално Богооткровено учение за всички народи през всички времена. Най-висока стойност има изповядването и признаването името Христово пред неверници, богохулници и богоборци. Христос възвести учението Си не за ангели и за съвършени същества, а за грешната човешка природа. Христос познава и силата на греха. Затова ни учи как да живеем – с вяра в Него, с изповед на името Му пред човеците и смирено спазване на Неговата свята воля.
Защото, които са първи по преценката на света, според Божията отсъда може да се окажат последни, а които наглед и по преценката на хората са последни, според Божия праведен съд ще бъдат първи.
Божията любов във всички светии
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат.. 10:37)
В първата Неделя след Петдесетница, когато празнуваме снизхождането на Светия Дух и рождения ден на Църквата Христова, е определено да се празнуват заедно всички светии. Всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за любовта Божия. Всички, които изповядали открито пред човеците Бога и вървели по Неговите пътища. А това са:
• пророците, предвъзвестили Христовото въчовечаване и идването Му на света;
• светите апостоли Христови, станали свидетели и предали ни учението Му;
• мъчениците за вярата, осветили с кръвта си първите векове на Църквата;

• светите отци, светителите и учителите църковни, борили се срещу ересите и формулирали основното учение на православното изповедание;
• преподобните жени и мъже, които оставили имот и близки, отрекли се от земното и вещественото, притекли се при Христа и достигнали ангелоподобен живот дори още тук на земята. Всички, които достойно и смирено носели кръста си след Спасителя.
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Матей 10:37-38).
На пръв поглед тези думи ни се струват странни и противоречащи на Свещ. Писание. Та нали там пише: „почитай баща си и майка си"…?! Как Господ изисква тук от нас да оставим близките и семейството си, за да Го последваме? Трябва правилно да разбираме смисъла на тези думи. Да обичаме повече Бога и да търсим Неговата правда не означава, че трябва да напуснем своите родители и деца. Напротив, законът Божи ни повелява да обичаме и да се грижим за своите близки. Но, ако наши кръвни сродници не само не живеят по Бога, но пречат и на нас да изпълняваме Божията воля, тогава трябва да изберем едното от двете. И блажен е оня, който се отрече от това, което му пречи по пътя към и след Бога.
Св. Кирил Александрийски казва:
„Ако някой от нас има баща или син, или брат, който не вярва в Христа Господа, и ако някой от тях ни бърка да живем според вярата и да постигнем живот на небето, ние сме длъжни да скъсаме обещание с него… Ако твоят брат или син, или жена, или който и да било друг ти заговори за нещо богопротивно, нека в твое лице спечели победа над тях Христос, Който е страдал за тебе".
Семейството обаче, в което всеки вярно и предано носи кръста си подир Христа и ревностно служи на вярата, правдата и милосърдието, е благословено от Бога. В такова обкръжение игото Христово е още по-благо и бремето Му леко и с радост се понася. А колкото повече са тези благословени семейства, толкова по-спокойно е обществото. Ако се подвизаваме в Божията правда, ще пребъдем и в любовта Му. Защото
„кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?… ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще… нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ" (Римл. 8:35, 38-39).
Всички светии, знайни и незнайни, които празнуваме, са въплътили и възвестили в живота си тази любов Божия през вековете. Всеки от тях със своя личен подвиг, дарба и призвание в служба на човеците е доказал евангелската истина, че „Бог е любов" (1Йоан. 4:8), с която трябва да живеем.

…………………………….

All Saints Day. Commemorated first Sunday after Pentecost

The Orthodox Church celebrates the memory of All Saints on the first Sunday after Pentecost. The need for setting aside one day in the ecclesiastical calendar to honour 'all saints' was felt right after the Persecutions. Obviously, and in spite of the fact that the Church was already celebrating the memory of well-known saints, it was impossible to know individually and by name, all those who gave themselves for the faith in Christ. And though the day of commemoration varied among the various local Churches, the faithful of the Christian Church at large felt the need not only to commemorate the life and martyrdom of those athletes of the new faith, but also to establish a communion with them.
The present day of celebration of the feast of All Saints goes back at least to St. John Chrysostom, who in one of his homilies in Constantinople says that the commemoration of the Martyrs of the Universal Church was observed on the first Sunday after Pentecost. All Saints Day has always been observed not only as an opportunity for the Church to project to her living membership Christian ideals to be emulated, but also as an opportunity to establish a unity between the Triumphant Church of Christ in heaven and His militant one on earth.

Католическата църква чества своите светци на 1 ноември, след езическия Хелуин

Хелоуин (от английски Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints' Day).
По традиция на празника се носят страшните костюми, правят се тиквените фенери и се обикалят съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат "жертва" на техните шеги.

В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница – в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.

По същото време с православния празник Сирни Заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя) по езически обичай хората се маскират и на Песи понеделник излизат кукерите (които са типично български-езически и нямат нищо общо с Вси светии, нито с православната вяра и църква). В българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват (погрешно, вероятно поради страх от църковни наказания) с християнството.

Произход на празника

Древните келти празнували своята Нова година – Сауин (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.
На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween (Хелоуин) както се нарича в САЩ и до днес.

Halloween

As Orthodox Christians we must carefully examine every aspect of our involvement in the world, its activities, holidays and festivals, to be certain whether or not these involvements are compatible with our Holy Orthodox Faith.
For a while now everything in the outside world is reminding us that Halloween is near: at school our children are busy painting pumpkins, cutting and pasting bats, ghosts and witches and planning the ideal costume in which to go trick-or- treating. Most of our schools, local community organizations and entertainment on television, radio and press will share in and capitalize upon the festival of Halloween. Many of us will participate in this festival by going to costume parties, or by taking our children trick-or-treating in our neighborhood after dark on October 31st. Most of us will take part in the Halloween festivities believing that it has no deeper meaning than fun and excitement for the children.
Most of us do not know the historical background of the festival of Halloween and its customs. The feast of Halloween began in pre-Christian times among the Celtic peoples of Britain, Ireland and Northern France. These pagan peoples believed that physical life was born from death. Therefore, they celebrated the beginning of the “new year” in the fall, on the eve of October 31st and into the day of November 1st, when, as they believed the season of cold, darkness, decay and death began. Instructed by their priests, the Druids, the people extinguished all hearth fires and lights and darkness prevailed. According to pagan Celtic tradition, the souls of the dead had entered into the world of darkness, decay and death and made total communion with Samhain, the Lord of death, who could be appeased and cajoled by burnt offerings to allow the souls of the dead to return home for a festal visit on this day. The belief led to the ritual practice of wandering about in the dark dressed in costumes indicating witches, hobgoblins, fairies and demons. The living entered into fellowship and communion with the dead by this ritual act of imitation, through costume and the wandering about in the darkness. They also believed that the souls of the dead bore the affliction of great hunger on this festal visit. This belief brought about the practice of begging as another ritual imitation of the activities of the souls of the dead on their festal visit. The implication was that that any souls of the dead and their imitators who are not appeased with “treats”, i.e. offerings, will provoke the wrath of Samhain, whose angels and servants could retaliate through a system of “tricks”, or curses.
In the strictly Orthodox early Celtic Church, the Holy Fathers tried to counteract this pagan new year festival by establishing the feast of All Saints on that same day (in the East, this feast is celebrated on another day). The night before the feast (on “All Hallows Eve”), a vigil service was held and a morning celebration of the Eucharist. This custom created the term Halloween. But the remaining pagan and therefore anti-Christian people reacted to the Church’s attempt to supplant their festival by increased fervor on this evening, so that the night before the Christian feast of All Saints became a night of sorcery, witchhcraft and other occult practices, many of which involved desecration and mockery of Christian practices and beliefs. Costumes of skeletons, for example, developed as a mockery of the Church’s reverence for holy relics. Holy things were stolen and used in sacrilegious rituals. The practice of begging became a system of persecution of Christians who refused to take part in these festivities. And so the Church’s attempt to counteract this unholy festival failed.

This is just a brief explanation of the history and meaning of the festival of Halloween. It is clear that we, as Orthodox Christians, cannot participate in this event at any level (even if we only label it as “fun”), and that our involvement in it is an idolatrous betrayal of our God and our Holy Faith. For if we imitate the dead by dressing up or wandering about in the dark, or by begging with them, then we have willfully sought fellowship with the dead, whose Lord is not a Celtic Samhain, but satan, the evil one, who stands against God. Further, if we submit to the dialogue of “trick or treat”, our offering does not go to innocent children, but rather to satan himself. Let us remember our ancestors, the Holy Christian Martyrs of the early Church, as well as our Serbian New Martyrs, who refused, despite painful penalties and horrendous persecution, to worship, venerate or pay obeisance in any way to idols who are angels of satan. The foundation of our Holy Church is built upon their very blood.
In today’s world of spiritual apathy and listlessness, which are the roots of atheism and turning away from God, one is urged to disregard the spiritual roots and origins of secular practices when their outward forms seem ordinary, entertaining and harmless. The dogma of atheism underlies many of these practices, denying the existence of both God and satan. Our Holy Church, through Jesus Christ, teaches that God alone stands in judgment over everything we do and believe and that our actions are either for God or against God. No one can serve two masters. Therefore, let us not, as the pagan Celts did, put out our hearth fires and wander about in the dark imitating dead souls. Let us light vigil lamps in front of our Slava icons, and together with our families, ask God to grant us faith and courage to preserve as Orthodox Christians in these very difficult times, and to deliver us from the evil one.