Възкресение Христово /Ressurrection and Descent Into Limbo | Съобщения |

Христос воскресе! Воистину воскресе!

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.

 

Възкресение Христово или Великден не влиза в числото на дванадесетте големи празника на Църквата. "За нас", казва свети Григорий Богослов, "това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос". Този най-велик сред празниците на Църквата е изведен над другите като проява на Христовото величие, признаване на вярата и израз на нашето спасение. "Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви" (1Кор. 15:17), казва свети апостол Павел.

Светлото Христово възкресение

Тържествен звън се носи в пролетния въздух. Вярващите хора се отправят към храмовете по улиците на големите градове, по селските пътища и мостовете. Многолики потоци се вливат в църковните дворове. Навсякъде се мяркат бели бохчи, които по стар (руски – б. р.) обичай се носят за освещаване на пасхалната трапеза. Идват стари и млади, вярващи и съмняващи се. До спускането на вечерта свещениците обикалят масите, на които са поставени златисти козунаци, великденски сладкиши, боядисани яйца.

Спуска се сумрак. Храмовете и църковните дворове са пълни. Тази нощ събира дори и тези, които се отнасят към вярата с презрение и насмешка. Мнозина се изпълват с особено тържествено настроение, като че ли очакват нещо.

В храма е все още полутъмно. Съвсем доскоро черните пелени са напомняли за скръбните дни на Страстната седмица. Плащаницата е все още на амвона. Тя се изнася едва след полунощницата. Настъпва тишина.

И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе…". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма.

Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите.

Гръмва пасхалният тропар:

Христос възкръсна от мъртвите,

като със смърт смъртта потъпка

и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

– Христос воскресе!

– Воистину воскресе!

Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим…" – започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: „Денят на възкресението…"

Един след друг свещениците излизат от олтара, за да възвестят на народа радостта от Възкресението, стиховете от канона се носят като бързи вълни; те са ритмични, пълни с плам, с радост, с всепобеждаващата сила на Живота. След всяка песен от канона следва малка ектения, а в края се пеят Пасхалните стихири: „Да възкръсне Бог…".

Това е победният химн; когато той се подхване от цялата църква, за миг ти се струва, че тук, сега, за тази тълпа, за този препълнен храм засиява бъдещото Царство Божие, бъдещата пълнота на Присъствието Божие.

Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да се прегърнем!

На тези, които ни ненавиждат, да речем: Братя! и всичко да им простим, заради Възкресението и така да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.

В края на пасхалната утрин се чете „Слово на Св. Йоан Златоуст". То призовава на брачния пир на Агнеца всички – „постили и непостили"; всички, прегърнали любовта Христова.

Стенат адовите сили, вече поразени. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"

Часовете на пасха не се четат, а се пеят. Литургията започва с пасхалните припеви. Евангелието от Йоана „В началото бе Словото…" в този ден обикновено се чете на различни езици в знак на вселенското тържество на вярата.

Чудото на Възкресението

Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото Възкресение пише:

"Ако… Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък… Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят" (1Кор. 15:17-22).

Всички други религии са основани на теологично схващане или идеология, а не върху историческия факт за идентичността на основателя си, нито върху историческо събитие. Християнската вяра зависи от историческата достоверност на записаното в Новия Завет. Историята на християнството в най-голяма степен е историята на най-голямото чудо – чудото на Възкресението, което продължава да се случва непрестанно във всички християнски сърца, ден след ден, година след година, до Страшния Христов съд.

Наистина ли е имало Възкресение? Защо е трябвало Иисус да възкръсва? Щеше ли да съществува християнството, ако не проповядваше за Възкресението на Христа? Има ли достатъчно доказателства, потвърждаващи вярата в него?

Съществуват редица исторически, литературни и юридически свидетелства в подкрепа на достоверността на Възкресението за които е писано много. Освен тях, налице са така наречените обстоятелствени (косвени) доказателства. Докато прякото доказателство третира самия факт, то косвеното е представяне на факти, които са доказани и от които може да се съди за други факти. Съществуват косвени доказателства, които са необясними по друг начин, освен чрез Възкресението.

Ето някои от тях:

Произходът и съществуването на ранната християнска Църква е факт, който трябва да бъде обяснен. Тя възниква още в 30 г. сл. Хр. в Иерусалим, градът, в който Иисус Христос е бил разпнат и погребан. Възкресението на основателя й било проповядвано на няколко минути път от гробницата на Иосиф. В резултат на първата проповед за Възкресението на Христа 3000 души повярвали и се кръстили. Би ли оцеляла ранната Църква във враждебното си обкръжение и възможно ли е било обръщането на толкова хора, ако Христос не бе възкръснал от мъртвите?

Друг факт е решението да се промени деня за поклонение от събота в първия ден на седмицата – неделя. Ранните християни са били ревностни евреи, фанатици в пазенето на съботата. Те променят деня на поклонение от събота в неделя поради на Христовото Възкресение. Няма друго събитие, което да се чества петдесет и два пъти в годината.

Третото доказателство са таинствата, чрез които се преподава на вярващите Божията благодат и които ни напомнят страданията и смъртта на Иисус Христос. Св. апостол Павел пише: "Всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3). Тези думи имат следния смисъл: като се потапяме в кръщелния купел, ние ставаме участници в изкупителната смърт на Христа.

Във връзка с таинството Евхаристия същият апостол казва: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1Кор. 11:26). Тези думи показват, че тялото и кръвта Христови възвестяват че на земята е бил въплътения Син Божи, Който умрял на кръста за греховете на хората.

Промененият живот на ранните християни е едно от най-красноречивите доказателство в подкрепа на Възкресението. Кое ги е карало да проповядват навсякъде за Възкръсналия Христос? Ако са имали видима полза от това – обществен престиж, богатство, спокойствие, тогава логично бихме си обяснили действията им. Но вместо това християните са били разпъвани на кръст, хвърляни на дивите зверове по арените, пържени в масло, набивани на кол и пр. Въпреки всичко това християнската проповед се разраствала и печелела все повече привърженици. Заявената от последователите на Христа любов към ближния и непротивене на злото със зло правели дълбоко впечатление. Мъченията и масовите екзекуции укрепвали вярата на християните, което карало противниците им сериозно да се замислят върху морално-етичните ценности на тяхното вероизповедание и да стават техни последователи.

Преобразяването на Христовите ученици в храбри ентусиасти, които посрещат мъченичеството без страх или колебание не би могло да бъде обяснено по друг начин освен чрез Възкресението. Петър, който се отрича три пъти от Христа попада в затвора поради това, че започва да проповядва Възкръсналия Христос и завършва живота си разпънат на кръст с главата надолу.

Всред враждебни противници апостолите остават непоклатими в увереността си във Възкресението. Обръщането и последвалото служение на св. ап. Павел е едно от най-драматичните преображения в цялата Свещена история. Ревнителят на иудейския закон с цялото си сърце приел Възкръсналия Христа, Когото гонел, за да стане най-активният проповедник на Неговото учение сред езичниците и един от стълбовете на Неговата Църква.

 

Защо празнуваме Възкресение Христово различно от други християни?

Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.

До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато нашата църква за подвижните празници като Великден се ръководи от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.

Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат.

 

Похвално слово за Пасха

Св. Иоан Златоуст

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!

 

Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! [Мат.10:10, 20:1-8].

 

Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!

Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!

Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!

Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

 

Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!

Богати и бедни, заедно ликувайте!

Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!

Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!

Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!

Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!

Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!

 

Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!"

Огорчи се, защото биде обезсилен!

Огорчи се, защото биде посрамен!

Огорчи се, защото бе умъртвен!

Огорчи се, защото бе провален!

Огорчи се, защото е окован!

Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!

 

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [Ос. 13:14, Koр. 15:55]
Възкръсна Христос и ти биде повален!

Възкръсна Христос и паднаха демоните!

Възкръсна Христос и се радват ангелите!

Възкръсна Христос и живот се въдвори!

Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).

Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!

 

The Easter Sermon of St John Chrysostom

Is there anyone who is a devout lover of God?
Let them enjoy this beautiful bright festival!
Is there anyone who is a grateful servant?
Let them rejoice and enter into the joy of their Lord!

Are there any weary with fasting?
Let them now receive their wages!
If any have toiled from the first hour,
let them receive their due reward;
If any have come after the third hour,
let him with gratitude join in the Feast!
And he that arrived after the sixth hour,
let him not doubt; for he too shall sustain no loss.
And if any delayed until the ninth hour,
let him not hesitate; but let him come too.
And he who arrived only at the eleventh hour,
let him not be afraid by reason of his delay.

For the Lord is gracious and receives the last even as the first.
He gives rest to him that comes at the eleventh hour,
as well as to him that toiled from the first.
To this one He gives, and upon another He bestows.
He accepts the works as He greets the endeavor.
The deed He honors and the intention He commends.

Let us all enter into the joy of the Lord!
First and last alike receive your reward;
rich and poor, rejoice together!
Sober and slothful, celebrate the day!

You that have kept the fast, and you that have not,
rejoice today for the Table is richly laden!
Feast royally on it, the calf is a fatted one.
Let no one go away hungry. Partake, all, of the cup of faith.
Enjoy all the riches of His goodness!

Let no one grieve at his poverty,
for the universal kingdom has been revealed.
Let no one mourn that he has fallen again and again;
for forgiveness has risen from the grave.
Let no one fear death, for the Death of our Savior has set us free.
He has destroyed it by enduring it.

He destroyed Hades when He descended into it.
He put it into an uproar even as it tasted of His flesh.
Isaiah foretold this when he said,
"You, O Hell, have been troubled by encountering Him below."

Hell was in an uproar because it was done away with.
It was in an uproar because it is mocked.
It was in an uproar, for it is destroyed.
It is in an uproar, for it is annihilated.
It is in an uproar, for it is now made captive.
Hell took a body, and discovered God.
It took earth, and encountered Heaven.
It took what it saw, and was overcome by what it did not see.
O death, where is thy sting?
O Hades, where is thy victory?

Christ is Risen, and you, o death, are annihilated!
Christ is Risen, and the evil ones are cast down!
Christ is Risen, and the angels rejoice!
Christ is Risen, and life is liberated!
Christ is Risen, and the tomb is emptied of its dead;
for Christ having risen from the dead,
is become the first-fruits of those who have fallen asleep.

To Him be Glory and Power forever and ever. Amen!

 

————————————————–

Колко още време ще живеем на земята? Дълго ли ще продължат тукашните страдания в зло?

Целият човешки живот, в сравнение с нескончаемото естество на Бога, е непродължителен. Още по-кратък е остатъкът от живота ни, тoeст прекъсването на човешкото дихание, свършекът на земния живот. С какво ни е изпреварил покойникът?

Дълго ли ще го оплакваме, защото се е преселил от тук? Няма ли да побързаме и ние самите към това Жилище? Няма ли и нас скоро да покрие такъв камък?

Няма ли и ние, след кратко време, да станем такъв прах? в кратките дни, които ни предстоят, не толкова ще придобием добро, колкото ще видим, ще изпитаме, а може би и извършим зло – а след това всеки ще принесе общия и неизменен данък на закона на природата.

Едни ще съпроводим до гроба – други ще изпреварим в смъртта; едни ще оплачем – на други ще послужим за предмет на плач; от тях ще получим дар от сълзи – какъвто ние сме принесли на покойници! Такъв е временният ни живот на земята – така забавно е нашето явление на земята: да възникнеш от нищо – и, като възникнеш, да се разрушиш!

Ние сме това, което е краткият сън, неуловимият призрак, полетът на птица, плуването на кораб, прах разсеян, кратко дихание, пролетна роса, увехнал цвят – с времето се раждат и във времето отлитат. "Дните на човека са като трева: като полски цвят – тъй цъфти той?" (Пс. 102:15). Така прекрасно е разсъждавал за нашата немощ божественият Давид!"

Видях всички работи, които се вършат под слънцето" – казва Еклисиаст; мислено разгледах всичко човешко: и тленно богатство, и суетен разкош, и преходно могъщество, и непостоянна слава, и горда мъдрост – неща, които бързо преминават и малко се притежават.

И какво особено има във всичко това? "Суета на суетите – и всичко е суета и гонене на Вятър!" (Екл. 1:2 и 14). Всичко това е някакво си неразумно стремление на душата и развлечение за човека, осъден на това, може би, за древното му падение … в заключение на речта си, Еклисиаст казва: "Бой се от Бога и пази Неговите заповеди" (Екл. 12:13) – тук е границата на човешкото недоумение! Ето единствената полза от тукашния живот: В суетата на видимото и във водовъртежа на страданията да се стремиш към постоянното, към несътвореното, към вечното!

Нека престанем да оплакваме покойника! Ние знаем от какви злини той се освободи – нека оплакваме сами себе си, защото знаем за какви бедствия сме оставени още на земята и какви още ще навлечем над себе си, ако не се предадем искрено на Бога, ако не преминем благочестиво настоящето, ако не побързаме към горния живот, ако не се откажем от земния живот, ако не тръгнем подир Духа, който ни води в небесното!

Всичко това е скръбно и трудно за малодушните – но леко и благо за мъжествените по дух. За какво да малодушествувам в надеждата? Защо да се прилепвам към временното?

Ще дочакам архангелския глас, последната тръба, новото небе, промяната на земята, освобождението от тленността, обновата на всемира. В мене има две неща: едното е общо със земята – другото с Бога; едното е с плътта – другото с духа. Длъжен съм с Христа да се спогреба – и с Христа да възкръсна: да стана наследник на Христа, дори и син на Бога!

 

Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия… Да принесем самите себе си – най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него – да въздадем на Образа сътвореното по образ, да опознаем своето достойнство, да почетем Първообраза, да проумеем силата на тайнството и това, за кого умря Христос. Да се уподобим на Христа, защото и Христос се уподоби на нас; да станем богове заради Него, защото и Той заради нас стана човек. Той възприе най-лошото, за да даде най-доброто; обедня, та от Неговата бедност ние да се обогатим; прие образ на роб, за да получим свобода; слезе, за да ни въздигне; беше изкушен, за да победим ние; изтърпя безславието, за да прослави нас; умря, за да спаси; възнесе се, за да привлече към Себе Си лежащите долу в греховно падение. Нека отдадем и принесем в дар всичко на Този, Който е предал Себе Си за нас като цена на изкуплението… Ние се нуждаехме от Бог, въплътил се и умъртвен, за да оживеем с Него. С Него ние умряхме, за да се очистим; с Него възкръснахме, защото с Него умряхме; с Него се прославихме, защото с Него възкръснахме…Неголям брой капки кръв пресътворяват целия свят!

 

Христос воскресе! Воистину воскресе!
Христос възкръсна! Наистина възкръсна!