Въведение Богородично/Entrance (Entry, Presentation) of Our Most Holy Lady Theotokos into the Temple | Съобщения |

Празник – и риба се разрешава

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл – ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. За жалост и този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание.

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Тропар, глас 1
Днес на Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение,
Дева, в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички;
Тъй и ние велегласно да възгласим:
радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

"Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Най-ранното известие за този празник в древната Църква е от края на І век. През VІІ век патриарх Тираси го въвежда в Константинополската църква, а в Римокатолическата е установен от папа Григорий ХІ и за първи път е празнуван през 1374 година.В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица.

Въведение Богородично, което Църквата чества днес, е един от дванадесетте Господски и Богородични празници и е посветен на християнското семейство и младеж. Основание за това дава осъществяването на Божия Промисъл за спасяване на човечеството чрез праведното семейство на богоотците Йоаким и Анна. На този ден то предава дългоочакваната си рожба на Бога, за да бъде въведена Мария в храма Господен, където да се готви за високото си предназначение да стане вместилище на Невместимия.

Както става ясно, храмът е естественото място за възпитание и нравствено извисяване. В тропара на деня се казва: "Днес е начало на Божието благоволение и проповядване спасението на човеците: Дева тържествено се явява в Божия храм и на всички предвестява Христа. Нека и ние да й възкликнем велегласно: радвай се ти, която си изпълнение на Създателевия промисъл."

Неслучайно този ден църквата е отредила на християнското семейство и на младежта. Доскоро семейството се възприемаше единствено като "основна клетка" на т. нар. социалистическо общество, което трябваше да създава и подготвя послушни членове на тоталитаризма. Плодовете на това възпитание берем за жалост почти всеки ден.

В последните петнайсетина години стана модерно да се осъществява църковен брак, който всъщност е основа на християнското семейство, но дали всички млади хора, над които се извършва това тайнство осъзнават неговата същност? Тайнството брак е много повече от формален договор, който урежда гражданските и имуществени съпружески взаимоотношения. Бракът е единственото тайнство, което се извършва над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Така бракосъчетанието става богоустановен, неразрушим духовно-нравствен съюз между мъжа и жената, благословен от Христос на сватбата в Кана Галилейска. Основа на християнското семейство е обичта, като паралелно с нея вървят вярата в Бога и здравите нравствени начала. Християнското семейство по думите на св. Йоан Златоуст е малка църква, а Църквата е голямо семейство. Точно в християнския дом се посяват първите семена на вярата, там се възпитават децата и получават първа представа за света от взаимоотношенията на родителите си. Ето защо семейството трябва да бъде една добра школа за по нататъшния църковен и обществен живот на българина.

Огледаме ли се наоколо обаче ще забележим точно обратното – множество разводи, изоставени деца, слаба Църква и духовно болно общество, обзето от апатия. Разрушено от криворазбрана еманципация и измислени нови псевдоморални ценности през дългогодишното комунистическо управление българското патриархално семейство загуби своята стойност в обществото.

От здравината и устойчивостта на семейството зависят здравината и устойчивостта на обществото и държавата. Как можем да очакваме от зрялото поколение на страната ни да постъпва достойно и честно, когато то е възпитавано от улицата и партията, когато от него са далеч и най-елементарните християнски нравствени ценности? Неслучайно св. Йоан Златоуст съветва: "Родителите не трябва да мислят за това как да направят децата си богати със сребро и злато, а за това как биха могли те да станат по-богати от всички в благочестието, в мъдростта и придобиването на добродетели." Възпитавайки децата си в Христовите истини, всяко семейство ще може да изгради личности, духовно и телесно здрави, годни да бъдат творци на нов живот. Така можем да се надяваме и на по-добро бъдеще за България.

_______________________________________________________
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++______________________________________________________

ПРАЗНИЦИ, ОБИЧАИ,ТРАДИЦИИ

Този ден в някои селища на страната ни наричат
КУЦУЛАН

Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. Затова хората пазели много забрани – жените не вземаг гребен в ръка, не перат, не шият, не плетат, дори хлябът не се реже с нож, а се разчупва, мъжете не обличат нова риза.

+++
Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември.
То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

Hа този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак.
Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение.
След това в дома, събрани
   около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си.
Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

Нека в този хубав християнски празник,
посветен на семейството,да си пожелаем   топло огнище,
хубави   чувства,много любов и разбирателство с най-близките хора.